Осмомартенска картичка за жените в американския конгрес. От Украйна
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
7 март 2025 година
Събудих се от гърмеж на ракета. Звукът беше толкоз мощен, че ми се стори, че тя улучи входа. Стъклата затрепериха, папагалът изкрещя, доберманът хукна към банята. Добро утро!
Искандер – няма по какъв начин да го сбъркаш.
Изгърмя в цялостна тишина, в мрежите нямаше никакви предизвестия. Дори писах в районния ни чат, попитах – дали това вече са последствията от отхвърли на Съединени американски щати да ни предават разследващи данни или още не са? Хората ми подсказаха, че в действителност паника има, просто трае вече повече от единайсет часа.
Извадих от шкафа официалния нашийник на Хектор. Рядко го употребявам – прекомерно е ослепителен и се цапа. Но върху него с огромни букви е изписано името на кучето и моя телефон. Слагам му го по време на масираните обстрели. Ако наоколо нещо се взриви, и кучето от боязън хукне да бяга, да има повече шансове да го намеря.
Излязохме. Посред двора стои млада жена с бебе на ръце. Кърмачето е завито с топло одеяло, а майката стои по домашна хавлия и чехли. А е студено.
Вероятно, разбирайки моя безмълвен въпрос, тя стартира прибързано да се оправдава:
– Той се уплаши от гърмежа, не можех да го успокоя, той на чист въздух по-добре заспива, на балкона е ужасно да излизаме – всичко е в стъкла, та изскочихме на улицата.
Предложих й да подържа бебето, а тя прескочи да се облече.
– Не, не, какво говорите!? – тормози се дамата и още по-силно се вкопчи с почервенелите си ръце в своето вързопче.
Майчинският инстинкт е най-силното нещо на света. Така е организиран светът.
Често си припомням една ужасяваща харкивска история – гърмеж на балон с газ в многоетажен блок през декември 2012. Един мъж го донесъл вкъщи, където живее неговото семейство – жена му, трите им дъщери и дребното внуче. Балонът се взривява, избухва заплашителен пожар, като по знамение оцеля единствено едно от девойките.
Тогава работех журналистика " на терен ", снимахме някакъв работен репортаж близо до пожара, и след позвъняването на редактора незабавно се втурнахме към местопроизшествието. Пристигнахме първи, изпреварихме даже „ Бърза помощ “.
Няма да разказвам ужаса, който заварихме. Овъглените играчки, разхвърляни из двора, тогава, преди тринайсет години, още не бяха типична картина за Харкив.
В паметта ми вечно ще остане постъпката на най-голямата от сестрите. Люба се споделяше, беше на не повече от двайсет години. Тя съумява да изскочи на балкона от обхванатата в пламъци стая. С едната ръка държеше седемгодишната си сестричка Саша, а с другата притискаше към гърдите си десетмесечното си синче Клим.
Да, аз помня техните имена.
Люба крещеше. Хората я чуваха и виждаха. Но нищо не съумяха да създадат. И тогава това младо момиче скочи от десетия етаж – с гърба напред. Така се опита да избави своето бебе.
Господи, какъв брой мощен би трябвало да е този майчински инстинкт, с цел да може майката да скочи в пропастта ето по този начин. Спасявайки своята рожба.
Често мисля за това.
Наскоро бъбрехме с щерката по телефон. Тя в този момент е в Израел, нормално се чуваме, когато се прибира с рейса към къщи. Докато си приказваме, Сашка чете на глас новините: „ терористи минираха рейсове в “.
– Веднага слез от автобуса! – викам аз в слушалката.
Следващата спирка е след три минути.
И в тези три минути, тези 100 и осемдесет секунди, аз не просто побелях, остарях, умрях. Аз убих и раздрах всеки един терорист на планетата, изпепелих техните домове, градове и фамилии.
Майчинският инстинкт. Да.
Утре е осми март. В света към този ден се отнасят друго. Някъде мислят за равенството сред половете, другаде – за еманципацията, някъде – за пролетта, а някъде – за нов сешоар и плюшено мече. Но на всички места този ден е за дамите. Ще има доста цветя и картички.
Аз също желая да пратя на всички дами по света една картичка. С цветя, от Украйна.
Няма нещо по-чудовищно от тази картичка. На нея – Аня, моята съседка, и единственото й дете, синът й Артем.
P.S. Който може, предайте, апелирам, тази моя картичка и на тези дами в американския конгрес, които през вчерашния ден ръкопляскаха на своя водач. Кажете им, че след техните бурни аплодисменти и ликуването по случай „ избавените милиарди долари “ в украинския град Харкив посред двора стои една млада жена в заплашителен мраз, по домашна хавлия и чехли, люлее своето бебе. Уплаши го гърмежът на съветската ракета, паднала в прилежащия двор.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във " Военният дневник на една харкивчанка " украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
7 март 2025 година
Събудих се от гърмеж на ракета. Звукът беше толкоз мощен, че ми се стори, че тя улучи входа. Стъклата затрепериха, папагалът изкрещя, доберманът хукна към банята. Добро утро!
Искандер – няма по какъв начин да го сбъркаш.
Изгърмя в цялостна тишина, в мрежите нямаше никакви предизвестия. Дори писах в районния ни чат, попитах – дали това вече са последствията от отхвърли на Съединени американски щати да ни предават разследващи данни или още не са? Хората ми подсказаха, че в действителност паника има, просто трае вече повече от единайсет часа.
Извадих от шкафа официалния нашийник на Хектор. Рядко го употребявам – прекомерно е ослепителен и се цапа. Но върху него с огромни букви е изписано името на кучето и моя телефон. Слагам му го по време на масираните обстрели. Ако наоколо нещо се взриви, и кучето от боязън хукне да бяга, да има повече шансове да го намеря.
Излязохме. Посред двора стои млада жена с бебе на ръце. Кърмачето е завито с топло одеяло, а майката стои по домашна хавлия и чехли. А е студено.
Вероятно, разбирайки моя безмълвен въпрос, тя стартира прибързано да се оправдава:
– Той се уплаши от гърмежа, не можех да го успокоя, той на чист въздух по-добре заспива, на балкона е ужасно да излизаме – всичко е в стъкла, та изскочихме на улицата.
Предложих й да подържа бебето, а тя прескочи да се облече.
– Не, не, какво говорите!? – тормози се дамата и още по-силно се вкопчи с почервенелите си ръце в своето вързопче.
Майчинският инстинкт е най-силното нещо на света. Така е организиран светът.
Често си припомням една ужасяваща харкивска история – гърмеж на балон с газ в многоетажен блок през декември 2012. Един мъж го донесъл вкъщи, където живее неговото семейство – жена му, трите им дъщери и дребното внуче. Балонът се взривява, избухва заплашителен пожар, като по знамение оцеля единствено едно от девойките.
Тогава работех журналистика " на терен ", снимахме някакъв работен репортаж близо до пожара, и след позвъняването на редактора незабавно се втурнахме към местопроизшествието. Пристигнахме първи, изпреварихме даже „ Бърза помощ “.
Няма да разказвам ужаса, който заварихме. Овъглените играчки, разхвърляни из двора, тогава, преди тринайсет години, още не бяха типична картина за Харкив.
В паметта ми вечно ще остане постъпката на най-голямата от сестрите. Люба се споделяше, беше на не повече от двайсет години. Тя съумява да изскочи на балкона от обхванатата в пламъци стая. С едната ръка държеше седемгодишната си сестричка Саша, а с другата притискаше към гърдите си десетмесечното си синче Клим.
Да, аз помня техните имена.
Люба крещеше. Хората я чуваха и виждаха. Но нищо не съумяха да създадат. И тогава това младо момиче скочи от десетия етаж – с гърба напред. Така се опита да избави своето бебе.
Господи, какъв брой мощен би трябвало да е този майчински инстинкт, с цел да може майката да скочи в пропастта ето по този начин. Спасявайки своята рожба.
Често мисля за това.
Наскоро бъбрехме с щерката по телефон. Тя в този момент е в Израел, нормално се чуваме, когато се прибира с рейса към къщи. Докато си приказваме, Сашка чете на глас новините: „ терористи минираха рейсове в “.
– Веднага слез от автобуса! – викам аз в слушалката.
Следващата спирка е след три минути.
И в тези три минути, тези 100 и осемдесет секунди, аз не просто побелях, остарях, умрях. Аз убих и раздрах всеки един терорист на планетата, изпепелих техните домове, градове и фамилии.
Майчинският инстинкт. Да.
Утре е осми март. В света към този ден се отнасят друго. Някъде мислят за равенството сред половете, другаде – за еманципацията, някъде – за пролетта, а някъде – за нов сешоар и плюшено мече. Но на всички места този ден е за дамите. Ще има доста цветя и картички.
Аз също желая да пратя на всички дами по света една картичка. С цветя, от Украйна.
Няма нещо по-чудовищно от тази картичка. На нея – Аня, моята съседка, и единственото й дете, синът й Артем.
P.S. Който може, предайте, апелирам, тази моя картичка и на тези дами в американския конгрес, които през вчерашния ден ръкопляскаха на своя водач. Кажете им, че след техните бурни аплодисменти и ликуването по случай „ избавените милиарди долари “ в украинския град Харкив посред двора стои една млада жена в заплашителен мраз, по домашна хавлия и чехли, люлее своето бебе. Уплаши го гърмежът на съветската ракета, паднала в прилежащия двор.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във " Военният дневник на една харкивчанка " украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ